А той обещаваше на британците планини от злато
Той обича да прокарва пръсти през рошавия си рус перчем, да цитира античните закони на Хамурапи и да се базира на демократичния английски мъдрец Джон Стюарт Мил. Но към този момент познаваме добре дребните му риторични уловки: Борис Джонсън употребява величествени жестове, зад които обаче се крият интелектуална празнота и цялостно неуважение на обстоятелствата.
Външният министър е един от най-известните последователи на Брекзита. Но колкото повече наближава датата, на която страната му ще напусне Европейски Съюз, толкоз по-силни стават съперниците му. А в това време те са станали така мощни, че Борис Джонсън към този момент е заставен да се бори за политическото си завещание и за личното си бъдеще.
Джонсън дава обещание планини от злато
Той разбирал страховете на скептиците, свързани с последствията от Брекзита, твърди Борис Джонсън. И незабавно по-късно обаче не помни за тях. Англия нямало нито да бъде обречена на изолираност, нито щяла да загуби стратегическото си значение. А що се отнася до търговията с Европейски Съюз, тя не била чак толкоз значима за английската стопанска система. Икономическото бъдеще на страната било някъде на открито в необятния свят, най-много в Азия. " Глобален/глобално " е една от лобимите му думи.
Икономическите обстоятелства обаче до момента в никакъв случай не са тормозили английския политик от торите. А те сочат, че Европейски Съюз е отчетливо най-големият търговски сътрудник на Англия. И в този момент какво - малко Сингапур, малко някой от останалите щели след Брекзита с лекост да запълнят празнината! Така ли?
Джонсън продължава да рисува пред сънародниците си картината на тяхното славно и богато бъдеще без Европа. И без значение, че икономисти и публицисти дотук са го опровергавали стотици пъти, Борис си знае едно: повтаря едно нещо до тогава, до момента в който хората не стартират да му имат вяра. Просто индивидът владее до съвършенство едно от главните правила на пропагандата.
Джонсън се бори за оцеляване
Междувременно множеството британци знаят за сериозния спор на Борис Джонсън с истината, както и за небрежното му отношение към значимите политически решения. Като външен министър той от дълго време към този момент се е дискредитирал. Но също и като основен идеолог на Брекзита Джонсън е изгубил огромна част от доверието на хората.
Когато (точно пък той) приканва към единение и оптимизъм, съперниците на Брекзита знаят, че в действителност се пробват да ги заблудят. Защото за Борис Джонсън най-важно е това да няма втори референдум и да бъде напомпано неговото самолюбие. Джонсън продължава да има вяра, че премиерският пост е негово призвание и че най-после ще наследи Тереза Мей.
Барбара Везел
Неговото обръщение е, че страната се нуждае от корав Брекзит. В противоположен случай всичко щяло да бъде на вятъра. Само в случай че се освободяла от оковите на европейските контракти и правила, Англия можела да се издигне и да се рее свободно във въздуха като един орел. Така може да приказва обаче единствено човек, който не схваща нищо от икономика и умишлено се прави на профан. Накрая от първомайстора на кухите обещания остават единствено празните му приказки. Всичко щяло да бъде добре, твърди той. Но когато то е изречено от Борис Джонсън, по никакъв начин не би трябвало да му се доверяваме.
Изпокараното държавно управление
Първи Джонсън прикани за корав Брекзит. През идващите дни и други английски министри, а най-после и самата министър-председателка ще би трябвало да разгласят позициите си. Като цяло обаче тактиката закъснява към този момент с няколко месеца, а някакъв достоверен проект на кабинета не можем да чакаме, защото министрите в него бяха и си остават надълбоко изпокарани.
Редица английски наблюдаващи означават, че решението за Брекзит е най-важното от всички решения в най-новата история на страната. Но държавното управление в Лондон явно се проваля и не се оправя с тази своя отговорност. Битката за Беркзит разединява страната, разделя торите и отравя политическия климат. А в хода на договарянията в Брюксел през идващите месеци може единствено да става още по-зле.
Външният министър е един от най-известните последователи на Брекзита. Но колкото повече наближава датата, на която страната му ще напусне Европейски Съюз, толкоз по-силни стават съперниците му. А в това време те са станали така мощни, че Борис Джонсън към този момент е заставен да се бори за политическото си завещание и за личното си бъдеще.
Джонсън дава обещание планини от злато
Той разбирал страховете на скептиците, свързани с последствията от Брекзита, твърди Борис Джонсън. И незабавно по-късно обаче не помни за тях. Англия нямало нито да бъде обречена на изолираност, нито щяла да загуби стратегическото си значение. А що се отнася до търговията с Европейски Съюз, тя не била чак толкоз значима за английската стопанска система. Икономическото бъдеще на страната било някъде на открито в необятния свят, най-много в Азия. " Глобален/глобално " е една от лобимите му думи.
Икономическите обстоятелства обаче до момента в никакъв случай не са тормозили английския политик от торите. А те сочат, че Европейски Съюз е отчетливо най-големият търговски сътрудник на Англия. И в този момент какво - малко Сингапур, малко някой от останалите щели след Брекзита с лекост да запълнят празнината! Така ли?
Джонсън продължава да рисува пред сънародниците си картината на тяхното славно и богато бъдеще без Европа. И без значение, че икономисти и публицисти дотук са го опровергавали стотици пъти, Борис си знае едно: повтаря едно нещо до тогава, до момента в който хората не стартират да му имат вяра. Просто индивидът владее до съвършенство едно от главните правила на пропагандата.
Джонсън се бори за оцеляване
Междувременно множеството британци знаят за сериозния спор на Борис Джонсън с истината, както и за небрежното му отношение към значимите политически решения. Като външен министър той от дълго време към този момент се е дискредитирал. Но също и като основен идеолог на Брекзита Джонсън е изгубил огромна част от доверието на хората.
Когато (точно пък той) приканва към единение и оптимизъм, съперниците на Брекзита знаят, че в действителност се пробват да ги заблудят. Защото за Борис Джонсън най-важно е това да няма втори референдум и да бъде напомпано неговото самолюбие. Джонсън продължава да има вяра, че премиерският пост е негово призвание и че най-после ще наследи Тереза Мей.
Барбара Везел
Неговото обръщение е, че страната се нуждае от корав Брекзит. В противоположен случай всичко щяло да бъде на вятъра. Само в случай че се освободяла от оковите на европейските контракти и правила, Англия можела да се издигне и да се рее свободно във въздуха като един орел. Така може да приказва обаче единствено човек, който не схваща нищо от икономика и умишлено се прави на профан. Накрая от първомайстора на кухите обещания остават единствено празните му приказки. Всичко щяло да бъде добре, твърди той. Но когато то е изречено от Борис Джонсън, по никакъв начин не би трябвало да му се доверяваме.
Изпокараното държавно управление
Първи Джонсън прикани за корав Брекзит. През идващите дни и други английски министри, а най-после и самата министър-председателка ще би трябвало да разгласят позициите си. Като цяло обаче тактиката закъснява към този момент с няколко месеца, а някакъв достоверен проект на кабинета не можем да чакаме, защото министрите в него бяха и си остават надълбоко изпокарани.
Редица английски наблюдаващи означават, че решението за Брекзит е най-важното от всички решения в най-новата история на страната. Но държавното управление в Лондон явно се проваля и не се оправя с тази своя отговорност. Битката за Беркзит разединява страната, разделя торите и отравя политическия климат. А в хода на договарянията в Брюксел през идващите месеци може единствено да става още по-зле.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ